Издръжката поскъпва: 842 евро месечно за сам човек Днес, 05 ноември, 2026

1516 евро нетен месечен доход са необходими за издръжката на тричленно семейство с двама възрастни и едно дете до 14 години в България. За един работещ човек, който живее сам, необходимата сума е 842 евро. Това показват данните на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за септември 2026 г., представени на 5 ноември от Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към синдиката.

Необходимите средства за живот са се увеличили с 1,7% спрямо юни и с 6,4% на годишна база. Това означава, че само за три месеца издръжката на тричленно семейство е поскъпнала с 26 евро, а на самостоятелно живеещ човек – с 14 евро.

За последната година необходимият доход на човек, който живее сам, се е увеличил с 51 евро.

„Разходите за издръжка на живот продължават да нарастват. Това е сигнал, че увеличението трябва да бъде съпроводено и с ръст на доходите“, заяви Виолета Иванова.

Изчисленията на синдиката разграничават сумите, които трябва да остават на разположение след удръжките, от необходимото трудово възнаграждение преди данъци и осигуровки.

За да разполага с 842 евро нетно, самостоятелно живеещ работещ трябва да получава приблизително 1080 евро брутна месечна заплата. За тричленно семейство с двама работещи възрастни общият необходим брутен трудов доход е около 1954 евро, за да останат приблизително 1516 евро за издръжка.

Данните показват и сериозно разминаване между необходимите средства за живот и реалните възнаграждения на голяма част от работещите.

Около 1,545 милиона наети лица, или 57,7% от всички наети, се осигуряват върху доход под необходимата заплата за издръжка, сочат представените от КНСБ данни.

На минимална работна заплата са 527 666 души, което представлява 19,7% от наетите по трудови правоотношения. От тях приблизително 223 хиляди работят на пълно работно време, а останалите 304 хиляди – на непълно.

Според синдиката тези числа показват, че в българската икономика продължава да има значителен дял нископлатени работни места.

„Необходимо е по-задълбочено изследване на трудовите практики и засилен контрол, за да се установи доколко декларираната заетост на непълно работно време отговаря на действителността“, коментира Иванова.

Сред работещите на пълен работен ден 52,3% са с доходи под необходимата заплата за издръжка, а 10% получават минимално възнаграждение.

Един от основните фактори за увеличаването на разходите на домакинствата остава поскъпването на храните.

Според изследването на КНСБ хранителните продукти са поскъпнали с 5,3% за година, а спрямо предходното тримесечие увеличението е 0,4%.

За храна и обществено хранене един работещ човек се нуждае средно от 333 евро месечно, показват данните.

Най-значително годишно увеличение сред отделните хранителни групи се отчита при бебешките и детските храни – 6,7%. Месото и месните продукти са поскъпнали с 6,4%, а хлябът, хлебните изделия, зеленчуците и картофите – с по 5,9%.

По-високи цени се наблюдават и при захарта, сладкарските изделия, кафето, какаото и чая.

Нехранителните стоки са поскъпнали със 7,2% на годишна база, като допълнителен натиск върху семейните бюджети оказват енергийните разходи и транспортът.

Според представените от КНСБ данни общият индекс на цените на производител през септември се е увеличил с 20,9% спрямо година по-рано.

При транспортните разходи отчетеното годишно увеличение е 17,7%. В групата на автомобилите, горивата и моторните масла ръстът достига 34%, като синдикатът посочва поскъпване от 31% при бензина, 51% при дизела и 11% при газа.

На този фон годишната инфлация в България през септември е 5,6% според хармонизирания индекс на потребителските цени, при посочени в анализа средни стойности от 3,8% за Европейския съюз и еврозоната.

КНСБ обръща внимание и на разликата между доходите и ценовите равнища в България и останалите европейски държави.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението, измерен по паритет на покупателната способност, достига 68% от средното равнище за ЕС, докато ценовото равнище на хранителните стоки в страната е около 91% от средноевропейското.

Това означава, че въпреки по-ниските доходи цените на основните хранителни продукти в България се доближават до средните за Европейския съюз.

Заради продължаващото поскъпване КНСБ настоява в държавния бюджет за 2027 г. да бъде предвидено увеличение на заплатите с минимум 10%.

Искането обхваща както публичния сектор, така и частната икономика. От синдиката смятат, че ръстът на трудовите възнаграждения трябва да компенсира увеличаващите се разходи за живот и да ограничи загубата на покупателна способност.

КНСБ настоява също за преразглеждане на механизма за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията. Според организацията поскъпването на енергийните ресурси създава риск от допълнително увеличение на крайните цени на стоките и услугите.

Данните за септември показват, че издръжката на живота продължава да поскъпва, а повече от половината наети лица остават под изчисления от КНСБ праг за необходим трудов доход.

За още новини – слушай радио Веселина – най-добрият микс от песни!