Падащи звезди, по-ярки от Венера, на 12 ноември Днес, 10 ноември, 2026

Метеорният поток Северни Тауриди ще достигне своя максимум около 12 ноември 2026 г., като любителите на астрономията в България ще имат възможност да наблюдават ярки падащи звезди, някои от които могат да надминат по блясък планетата Венера. Тази година условията се очаква да бъдат особено благоприятни заради слабата лунна светлина.

Според НАСА Северните Тауриди обикновено произвеждат около пет метеора на час при идеални условия. Макар потокът да не е сред най-интензивните, той е известен с появата на впечатляващи огнени кълба, наричани още болиди.

Това са изключително ярки метеори, които могат да осветят значителна част от нощното небе и да оставят видима светлинна следа.

Специализираното издание Space.com посочва, че пикът на Северните Тауриди настъпва около 12 ноември, а най-подходящото време за наблюдение е около полунощ. За България си заслужава да се следи небето както през нощта на 11 срещу 12 ноември, така и през следващата вечер.

Допълнително предимство тази година е фазата на Луната. След новолунието на 9 ноември тя ще бъде тънък растящ сърп, който няма да създава сериозни пречки за наблюденията. Американското метеорно общество определя лунните условия като много благоприятни.

За да се видят повече падащи звезди, най-добре е да се избере открито място далеч от градското осветление. Подходящи са планински райони, поляни и местности с широк хоризонт, стига небето да е ясно.

Не са необходими телескоп или бинокъл. Метеорите могат да се появят във всяка част на небето, затова е по-добре да се наблюдава възможно най-голяма площ с невъоръжено око.

Астрономите съветват очите да се оставят поне 20–30 минути да привикнат към тъмнината, като през това време се избягва гледането в ярки екрани.

Метеорният поток носи името на съзвездието Телец, откъдето изглежда, че идват падащите звезди. То може да бъде открито с помощта на съзвездието Орион и ярката червеникава звезда Алдебаран, която обозначава едното око на небесния бик.

Не е необходимо обаче погледът да се насочва директно към Телец. Метеорите, появяващи се по-далеч от тази точка, често оставят по-дълги и впечатляващи следи.

Тауридите се отличават и със сравнително ниската си скорост. Частиците навлизат в земната атмосфера с приблизително 27–29 километра в секунда, докато метеорите от потока Персеиди се движат с около 59 километра в секунда.

Произходът на Тауридите е свързан с обширен комплекс от космически отломки, включващ кометата 2P/Енке. Тя прави една обиколка около Слънцето за приблизително 3,3 години – най-краткия орбитален период сред известните периодични комети.

При преминаването на Земята през потоците от прах и скални частици част от тях навлизат в атмосферата, нагряват се и създават светлинните явления, които наблюдаваме като падащи звезди.

Съществува хипотеза, че кометата Енке и свързаните с нея метеорни потоци са останки от много по-голямо небесно тяло, разпаднало се преди хиляди години. Произходът на отделните разклонения на Тауридите продължава да се изследва.

Най-важното за наблюдателите е да не очакват непрекъснат дъжд от падащи звезди. Между отделните метеори може да има дълги паузи, а появата на особено ярък болид не е гарантирана.

При ясно небе и достатъчно търпение обаче нощите около 12 ноември предлагат добра възможност да се наблюдава един от най-интересните есенни метеорни потоци.