141 години от Съединението: Урокът по единение, който промени историята на България Днес, 06 септември, 2026

На 6 септември честваме Деня на Съединението. Тази година се навършват 141 години от историческото обединение на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година. 

След подписването на Берлинския договор Великите сили разпокъсват българските земи. Създава се малкото Княжество България на север, докато автономната област Източна Румелия остава под пряката власт на султана. Северна Добруджа е предадена на Румъния, Поморавието – на Сърбия, а Македония и Одринска Тракия остават под османско робство.

Бързият икономически възход и стремежът към национално обединение обаче правят акта на Съединението неизбежен. Ключова роля изиграва Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), оглавяван от Захари Стоянов, който чрез статии и демонстрации подготвя съзнанието на народа.

Ден преди историческия акт, на 5 септември, Захари Стоянов отправя своя известен призив:

„Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“.

След народни бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре и Чирпан, на 6 септември въстанически отряди и войски, водени от майор Данаил Николаев, завземат конака в Пловдив. Губернаторът Гаврил Кръстевич е свален без излишно проливане на кръв, оставяйки в историята думите: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“.

На 8 септември княз Александър I Батенберг издава официална прокламация, с която приема титлата „княз на Северна и Южна България“ и признава събитието за фактическо положение.

Вместо очаквана атака от Османската империя, ударът идва коварно от запад. Сърбия обявява война на България. В обръщението си към народа княз Батенберг заявява:

„Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своята защита... Нека Всевишният Господ Бог ни вземе под своята закрила!“.

В тежките сражения при Сливница и героичната защита на Видинската крепост, българските войници извършват невиждан марш-напредък от турската до сръбската граница. Армията преминава в контранастъпление, навлиза в противникова територия и извоюва бърза победа, с което окончателно защитава и дипломатически утвърждава Съединението.

Думите на министър-председателя Петко Каравелов – „Тази година в Тракия, догодина в Македония!“ – показват ясно тогавашния стремеж към цялостно реализиране на българския национален идеал.