Православният свят отбелязва Велика събота преди Възкресение 11 април, 2026

Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предхождащ най-светлия християнски празник – Великден. Християнската църква определя този ден като „най-благословения седми ден“, в който Словото Божие лежи в гроба, докато духът на Исус Христос е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските порти.

Според библейското предание Йосиф и Никодим снемат тялото на Спасителя от кръста, обвиват го в пелени с благовония и го полагат в нов каменен гроб в Йосифовата градина близо до Голгота. Тъй като първосвещениците и фарисеите се опасявали от пророчеството за Възкресението, те измолили от Пилат Понтийски военна стража, която да пази запечатания гроб.

Църковните богослужения на Велика събота започват рано сутринта и продължават през целия ден. Вечерните песнопения плавно се сливат с неделните, като кулминацията настъпва с полунощното възвестяване на „Христос воскресе!“. Това е време на съзерцание, в което скръбта по погребението на Христос се трансформира в очакване на неговата победа над смъртта.

В народните традиции Велика събота е последният срок за боядисване на великденски яйца. Денят е изпълнен и с практическа подготовка за празника – обикновено тогава се месят и пекат обредните хлябове и козунаците. Това е и момент за почит към покойниците, като жените посещават гробищата, за да прелеят и раздадат боядисани яйца и хляб за душите на починалите близки.