Какви са старите вярвания и ритуали, защо водата в нощта срещу 6 януари се смята за вълшебна 05 януари, 2026

На 6 януари отбелязваме Богоявление, познато още като Йордановден – един от най-големите български християнски празници.

Според християнската традиция на този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан. Празникът бележи и края на т.нар. „мръсни дни“, като символично поставя граница между нечистото и доброто, между злото и обновлението.

Освен с църковната си значимост, Йордановден е дълбоко вкоренен и в народните вярвания, които обръщат особено внимание на нощта срещу празника – позната като Водици или Водокръщи.

Корените ѝ водят още от езическите времена, а според поверието тя носи силен магичен заряд. Смята се, че желанията, изречени тогава, имат силата да се сбъднат, защото водата притежава способността да помни, да лекува и да пречиства.

По традиция, след залез слънце на 5 януари, човек трябва да налее вода в котле или малка тенджера, като е препоръчително съдът да не е пластмасов.

Водата се изнася навън – на двор, балкон или перваз, под открито небе. Съдът се хваща с две ръце, човек притихва за кратко, поздравява водата, казва името си и остава насаме с нея, за да се „свърже“. След това водата се оставя за няколко часа, за да се пречисти и „измълчи“.

Според вярванията малко преди полунощ водата има най-силна енергия. Тогава желанието се изрича ясно и на глас, а ритуалът завършва със старото наричане: „Реченото ми да бъде сторено“. След това водата се покрива с чиста бяла кърпа и се оставя до сутринта.

На 6 януари първата грижа отново е към нея – с тази наречена вода се мият очите, може да се отпие, да се полеят цветя или да се напръска домът. Според народната вяра тя носи енергията на желанието и благословията на Йордановден, затова е важно човек да ѝ благодари.