На 26 октомври, Димитровден, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски.
Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. И както гласи една стара поговорка: "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима". Според легендата св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
В някои части на България денят е известен с името "разпус", тъй като на него всеки трябва да е дал, каквото е имал да дава и да е взел, каквото има да взема.
Българските традиции повеляват на Димитровден да се наемат новите работници, като заедно с тях стопаните извършват оброк в негова чест.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома - добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
Ако в навечерието на празника луната е пълна, то поличбата предвещава много сняг, плодородна година, пълни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.
Трапезата на Димитровден трябва да включва курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.